Tuesday, 1 March 2016



Казват всички: „Забрави го! Любовта във нечий други устни ще откриеш.”
Но зная аз – на твоите вкуса не ще забравя.
Още казват: „Измъчи го! Научи се как тъгата зад усмивка ти да криеш!”,
Ала за твоята усмивка аз всичко ще направя.

Често чудя се дали е вярно,
Че истинска любов съществува.
И, ако да, защо тя тъй коварно
С болка силна другарува?

Дали наистина у мен споменът за тебе ще угасне?
Дали за другиго моят дъх ще спира?
Дори само тази мисъл сега за мене е ужасна.
Сякаш, липсваш ли в мечтите ми, душата ми умира.

 Мариана Чулева
2011


Аз не мога повече така!

Не искам вече да съм твоя!
А нима това е моята съдба?
Винаги да съм сама в пороя.
Ъмм, не мисля, че това ще стане.
Няма начин да ме убедиш.

Някогашната любов не ще остане.
Е, време е без мен да продължиш.

Спомените нека избледнеят!
Повече за мен и не помисляй!
И, дори гърдите ти да тлеят,
Различно ще е туй, деня ти що осмисля.
Ако дори за миг решиш, че можеш

Да върнеш лентата назад,
Аз, знай, не искам и не мога

Вечно да ти давам Рай за Ад.
Айде, тръгвай! Искам свобода.
Лъжите твои вече аз не слушам.
И знай, че вече ще е все така. 

И знай, че след пороя следва суша.

Мариана Чулева
2011


Престани мойта сянка ти да гониш!
Отмина те преди повече от век.
Спри късчетата от душата ми да рониш!
Любовта превърна ме във нов човек.
Е, многократно се опитах.
Двойно повече пък съжалих.
Но старата любов сладка не изпитах.
От опитите повече се нараних.

Сега болката я няма.
Беше тук, но отлетя.
От нея виждам само празна яма.
Голяма като старата мечта.
На безчувствието паравана издигна се във мен.
Мeчти, мисли и тревоги – всичко пада в негов плен.

Мариана Чулева 
2011


Ден след ден

Ден след ден, година след година,
Времето минава със скорост на лавина.
Заслушай се, часовникът тик-така.
Минутите се тътрят, а часовете – сякаш бягат.

Ден след ден, нощ след нощ,
Сила губиш ти друг да има мощ.
Волята си сбираш – долчета прескачаш,
А със малка стъпка други пропастта прекрачват.

Ден след ден, секунда след секунда,
Дъх поемаш с мъка, но прав стоиш във бунта.
Няма вече заедно, всеки сам е сякаш,
но, за ръка със друг, нима по-бързо бягаш.

Мариана Чулева
Май 2011


Буре с барут

Сълзи и буен смях,
Кристална смърт и живот на прах.
Локва кръв след тътен глух,
Следа от завист в поглед кух.

Сухи устни от задоволство се извиват,
А ръце по-сухи смъртните следи прикриват.
Туй бе то – живот за без пари…
А сега ни струва хиляди сълзи.

Дали не сбърках? Защо ли не изчаках?
Не! Така е по-добре… Достатъчно аз плаках.
Сега е пусто… мрачно… и все пак красиво.
Спомените бавно времето отмива.

Мариана Чулева
Май 2011